„ГОСПОДИ! ГОСПОДИ! ГОСПОДИ!”
Михаил Александрович Ковалёв/Рюрик Ивнев (1891-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГОСПОДИ! ГОСПОДИ! ГОСПОДИ!
Господи! Господи! Господи! Тъмен небесен свод,
манастирска килия прастара;
сред сърцето ми мъртво на воля
дявол сладък, щастлив идиот,
лее сладка престъпна отвара.
Аз с бръснача ли да се заколя?
Господи! Господи! Господи! Празен и горд, и зъл
дух в нещастното тяло се стеле,
пъчи дяволски устни над пъп.
Див самотен ерген, гладен вълк,
аз под свойта студена постеля
ще съм мъртъв, язвителен, груб...
Пролетта на 1914 г., Нилската пустиня
Ударения
ГОСПОДИ! ГОСПОДИ! ГОСПОДИ!
Го́споди! Го́споди! Го́споди! Тъ́мен небе́сен сво́д,
манасти́рска кили́я праста́ра;
сред сърце́то ми мъ́ртво на во́ля
дя́вол сла́дък, штастли́в идио́т,
ле́е сла́дка престъ́пна отва́ра.
Аз с бръсна́ча ли да се зако́ля?
Го́споди! Го́споди! Го́споди! Пра́зен и го́рд, и зъ́л
ду́х в нешта́стното тя́ло се сте́ле,
пъ́чи дя́волски у́стни над пъ́п.
Ди́в само́тен ерге́н, гла́ден въ́лк,
аз под сво́йта студе́на посте́ля
ште съм мъ́ртъв, язви́телен, гру́б...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Рюрик Ивнев
ГОСПОДИ! ГОСПОДИ! ГОСПОДИ!
Господи! Господи! Господи! Темный свод небес,
Монастырская душная келья,
Мне в холодное, мертвое сердце
Полоумный и сладкий бес
Льет преступное, сладкое зелье.
Неужели бритвой зарезаться?
Господи! Господи! Господи! Гордый, злой, пустой
Дух пляшет в несчастном теле
И выпячивает свои губы.
Одинокий и холостой —
Я в своей холодной постели
Буду мертвым, колючим, грубым…
Весна 1914, Нилова Пустынь
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Рюрик Ивнев (Михаил Александрович Ковалёв/Рюрик Ивнев) е роден на 11/23 февруари 1891 г. в грузинската столица Тбилиси. Първите си стихотворения пише през 1904 г., а първата му поетична публикация е в алманах „Студенческий сборник” през 1909 г. Завършва юридическия факултет при Московския университет (1912 г.). От 1912 г. публикува активно в списания и сборници на издателствата „Петербургский глашатай”, „Центрифуга” и „Мезонин поэзии”. Привърженик е на литературните направления футуризъм и имажинизъм. Член е на литературната група на московските футуристи „Мезонин поэзии” (1910 г.), след Октомврийската революция сътрудничи на издания като „Известия ВЦИК”, „Лукоморье”, „Огонек”, „Вершины”, „Биржевые ведомости”, „Гостиница для путешествующих в прекрасном” и др., ръководи Всерусийския съюз на поетите (1921 г.), специален кореспондент е на сп. „Огонёк”, сп. „Эхо” и в. „Известия” (1925-1931 г.), работи във в. „Боец РККА”. Превежда поезия от фарси. Автор е на стихосбирките „Пламя пышет” (1913 г.), „У Пяти углов” (1913 г.), „Самосожжение” (в 3 тома, 1913-1915 г.), „Золото смерти” (1916 г.), „Самосожжение” (1917 г.), „Солнце во гробе” (1921 г.), „Осада монастыря” (1925 г.), „Избранные стихи” (1965 г.), „Память и время” (1969 г.), „Избранные стихотворения” (1974 г.), „Часы и голоса. Стихи, воспоминания” (1978 г.), „Тёплые листья” (1978 г.) и др., на романите „Юность” (1912 г.), „Несчастный ангел” (1917 г.), „Любовь без любви” (1925 г.), „Открытый дом” (1927 г.) и „Герой романа” (1928 г.), на книги с мемоарна проза като „Четыре выстрела в Есенина, Кусикова, Мариенгофа, Шершеневича” (1921 г.) и др. Умира на 19 февруари 1981 г. в Москва.